побуявало

Речник на българския език

1. побуявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побуявало е производна форма на побуявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побуявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побуявало е производна форма на побуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побуявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побуявало е производна форма на побуявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. побуявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побуявало е производна форма на побуявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).