побучи

Речник на българския език

1. побучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

побучи е производна форма на побуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. побучи — повелително наклонение, ед. ч.

побучи е производна форма на побуча (повелително наклонение, ед. ч.).