побучело

Речник на българския език

1. побучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побучело е производна форма на побуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побучело е производна форма на побуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).