побучели

Речник на българския език

1. побучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побучели е производна форма на побуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побучели е производна форма на побуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).