побучела

Речник на българския език

1. побучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побучела е производна форма на побуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

побучела е производна форма на побуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).