побучел

Речник на българския език

1. побучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побучел е производна форма на побуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

побучел е производна форма на побуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).