побучах

Речник на българския език

1. побучах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

побучах е производна форма на побуча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. побучах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

побучах е производна форма на побуча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).