побучал си

Речник на българския език

1. побучал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побучал си е производна форма на побуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. побучал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побучал си е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).