побучало

Речник на българския език

1. побучало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побучало е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побучало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побучало е производна форма на побуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).