побучали

Речник на българския език

1. побучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побучали е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побучали е производна форма на побуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).