побучала

Речник на българския език

1. побучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побучала е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

побучала е производна форма на побуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).