побучал

Речник на българския език

1. побучал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побучал е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побучал — мин. деят. св. прич. м. р.

побучал е производна форма на побуча (мин. деят. св. прич. м. р.).