побутнели

Речник на българския език

1. побутнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побутнели е производна форма на побутна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побутнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побутнели е производна форма на побутна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).