побутнела

Речник на българския език

1. побутнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побутнела е производна форма на побутна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побутнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

побутнела е производна форма на побутна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).