побутнало

Речник на българския език

1. побутнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побутнало е производна форма на побутна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побутнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побутнало е производна форма на побутна (мин. деят. св. прич. ср. р.).