побутнал

Речник на българския език

1. побутнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побутнал е производна форма на побутна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побутнал — мин. деят. св. прич. м. р.

побутнал е производна форма на побутна (мин. деят. св. прич. м. р.).