побутвах

Речник на българския език

1. побутвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

побутвах е производна форма на побутвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. побутвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

побутвах е производна форма на побутвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).