побутвал

Речник на българския език

1. побутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побутвал е производна форма на побутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побутвал е производна форма на побутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. побутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

побутвал е производна форма на побутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. побутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

побутвал е производна форма на побутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).