побутва

Речник на българския език

1. побутва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

побутва е производна форма на побутвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. побутва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

побутва е производна форма на побутвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. побутва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

побутва е производна форма на побутвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).