побутахте

Речник на българския език

1. побутахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

побутахте е производна форма на побутам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. побутахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

побутахте е производна форма на побутам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).