побутах

Речник на българския език

1. побутах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

побутах е производна форма на побутам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. побутах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

побутах е производна форма на побутам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).