побръмчало

Речник на българския език

1. побръмчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побръмчало е производна форма на побръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побръмчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побръмчало е производна форма на побръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побръмчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побръмчало е производна форма на побръмча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. побръмчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побръмчало е производна форма на побръмча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).