побръмчали

Речник на българския език

1. побръмчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побръмчали е производна форма на побръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побръмчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побръмчали е производна форма на побръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. побръмчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побръмчали е производна форма на побръмча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. побръмчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побръмчали е производна форма на побръмча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).