побродил е

Речник на българския език

1. побродил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побродил е е производна форма на побродя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побродил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побродил е е производна форма на побродя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).