побродел

Речник на българския език

1. побродел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побродел е производна форма на побродя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побродел — мин. деят. несв. прич. м. р.

побродел е производна форма на побродя (мин. деят. несв. прич. м. р.).