побратимили

Речник на българския език

1. побратимили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побратимили е производна форма на побратимя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побратимили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побратимили е производна форма на побратимя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).