побратимели

Речник на българския език

1. побратимели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побратимели е производна форма на побратимя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побратимели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побратимели е производна форма на побратимя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).