побояха

Речник на българския език

1. побояха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побояха е производна форма на побоя се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побояха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

побояха е производна форма на побоя се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).