поборело

Речник на българския език

1. поборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поборело е производна форма на поборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поборело е производна форма на поборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).