поболяло

Речник на българския език

1. поболяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поболяло е производна форма на поболея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поболяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поболяло е производна форма на поболея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).