побляла е

Речник на българския език

1. побляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побляла е е производна форма на поблея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побляла е е производна форма на поблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).