побля

Речник на българския език

1. побля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

побля е производна форма на поблея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. побля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

побля е производна форма на поблея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).