поблеели

Речник на българския език

1. поблеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поблеели е производна форма на поблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поблеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поблеели е производна форма на поблея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).