поблазняло е

Речник на българския език

1. поблазняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поблазняло е е производна форма на поблазням (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поблазняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поблазняло е е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поблазняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поблазняло е е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).