поблазняли

Речник на българския език

1. поблазняли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поблазняли е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поблазняли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поблазняли е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поблазняли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поблазняли е производна форма на поблазням (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поблазняли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поблазняли е производна форма на поблазням (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).