поблазнил съм

Речник на българския език

1. поблазнил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поблазнил съм е производна форма на поблазня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поблазнил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поблазнил съм е производна форма на поблазня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).