поблазнила

Речник на българския език

1. поблазнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поблазнила е производна форма на поблазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поблазнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поблазнила е производна форма на поблазня (мин. деят. св. прич. ж. р.).