побийвахте

Речник на българския език

1. побийвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

побийвахте е производна форма на побийвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. побийвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

побийвахте е производна форма на побийвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).