победил

Речник на българския език

1. победил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

победил е производна форма на победя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. победил — мин. деят. св. прич. м. р.

победил е производна форма на победя (мин. деят. св. прич. м. р.).