побаело

Речник на българския език

1. побаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побаело е производна форма на побая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побаело е производна форма на побая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).