побаели

Речник на българския език

1. побаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побаели е производна форма на побая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побаели е производна форма на побая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).