побаела

Речник на българския език

1. побаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побаела е производна форма на побая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

побаела е производна форма на побая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).