поаленял

Речник на българския език

1. поаленял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поаленял е производна форма на поаленея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поаленял — мин. деят. св. прич. м. р.

поаленял е производна форма на поаленея (мин. деят. св. прич. м. р.).