плющяло

Речник на българския език

1. плющяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плющяло е производна форма на плющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плющяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плющяло е производна форма на плющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. плющяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

плющяло е производна форма на плющя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. плющяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плющяло е производна форма на плющя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).