плющял

Речник на българския език

1. плющял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плющял е производна форма на плющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плющял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плющял е производна форма на плющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. плющял — мин. деят. св. прич. м. р.

плющял е производна форма на плющя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. плющял — мин. деят. несв. прич. м. р.

плющял е производна форма на плющя (мин. деят. несв. прич. м. р.).