плюскаше

Речник на българския език

1. плюскаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

плюскаше е производна форма на плюскам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. плюскаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

плюскаше е производна форма на плюскам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).