плюнело

Речник на българския език

1. плюнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюнело е производна форма на плюна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плюнело е производна форма на плюна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).