плюнели

Речник на българския език

1. плюнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

плюнели е производна форма на плюна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плюнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

плюнели е производна форма на плюна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).