плюнела

Речник на българския език

1. плюнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плюнела е производна форма на плюна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плюнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

плюнела е производна форма на плюна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).