плюнел

Речник на българския език

1. плюнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюнел е производна форма на плюна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плюнел е производна форма на плюна (мин. деят. несв. прич. м. р.).